Кой е първият човек стъпил на Луната?
Кой е първият човек стъпил на Луната?
Ъруин прекараха почти три дни на Луната и бяха първите, които използваха лунохода, електрически задвижван колесен автомобил, докато Алфред Уордън обикаляше около Луната на командния модул. Човек стъпва за първи път на лунната повърхност на 20 юли 1969. Някои считат тази дата за кулминацията на космическата надпревара между САЩ и СССР.17 Първият астронавт, стъпил на Луната, е Нийл Армстронг – командир на американската мисия https://palmsbet-bulgaria.com/ Аполо 11.
За да се върне на Земята обаче, космическият кораб трябваше да обиколи Луната. Тримата членове на екипажа – Джим Ловел, Фред Хейз и Джак Суигерт – изключиха командния модул, за да пестят енергия и се преместиха в лунния модул като импровизирана спасителна лодка. Те прекараха почти четири дни в лунна орбита с високи нива на въглероден диоксид, малко топлина и недостатъчни запаси от храна и вода. Въпреки че тримата мъже не са имали шанса да ходят на Луната, Хейз и Суигърт стават 13-ият и 14-ият мъж, достигнали до нея (Ловъл е бил на Луната на Аполо 8).
“Както Луната предизвиква приливи на Земята, така Земята и Слънцето създават приливи на Луната” . Това е първото измерване на гравитационните промени на Луната, причинени от приливите. Спопред ученитет от НАСАтези данни могат да бъдат обяснени само с наличието на по-дълбок слой от “частично разтопена” скала под мантията на Луната, състояща се от магнезиево-железни силикатни минерали. И най-накрая, понеже Луната е само на около 60 земни радиуса разстояние, наблюдател на земния екватор в продължение на една нощ (12 часа) ще се придвижи странично на разстояние един земен диаметър спрямо Луната.
Големият победител от “Игри на волята”: Искам, когато кажат Мартин, да се сещат за мен, а не за Елвиса! (видео)
- Плочата изобразява двете страни на Земята и е подписана от тримата астронавти и тогавашния президент на САЩ Ричард Никсън.
- Нийл Армстронг е избран за астронавт от НАСА, Астронавтска група №2.
- Се разработват планове за построяване на радиотелескоп там.
- Преди да стане астронавт Армстронг е офицер във Военноморския флот и служи по време на Корейската война.
- Четири денонощия по-късно е достигната окололунна орбита.
- Дюк, младши, по време на Аполо 16 (16-27 април 1972 г.).
Реголитът варира от 3 до 5 метра в моретата и от 10 до 20 метра в терите. Нийл Армстронг е избран за астронавт от НАСА, Астронавтска група №2. Той е един от двамата цивилни (другият е Елиът Сий) в тази селекция.
юли 1969 г. Човек стъпва на Луната
Счита се, че общото количество вода на Луната е от порядъка на 1 km³ (вж. (1) за повече информация). Водата може да се използва в бъдещите пилотирани мисии до Луната за питейни нужди, за получаване на кислород и за гориво за космически апарати (след разграждане до водород и кислород, използвайки слънчева или атомна енергия). Непосредствено на повърхността на Луната е разположен слой от прах, наречен реголит, който както лунната кора е неравномерно разпределен върху повърхността. Кората е дебела от 60 km на близката страна до 100 km на обратната страна.
Човекът и Луната
През 1947 година Армстронг започва да следва авиоинженерство в университета „Пардю“ в Уест Лафайет. Обратната страна на Луната е напълно невидима за човечеството преди мисията Луна 3 и е картографирана в детайли от мисията Лунар орбитър през 1960-те години. Първата крачка в изследването на Луната е направена след изобретяването на телескопа. Галилео Галилей използва този инструмент, за да наблюдава кратери и планини върху лунната повърхност. За съществуването на подобни тунели подсказваха извиващи се подобно на вени бразди на лунната повърхност, но японската сонда даде първото доказателство за кухина във вътрешността на подобна бразда. Японската сонда Кагуя открива отвор на повърхността на Луната, разположен недалеч от вулканичното плато Хълмове на Мариус.
Първият космически апарат, осъществил успешно меко кацане на лунната повърхност, е Луна 9, а първият, който успешно влиза в орбита около спътника, е Луна 10.5 През 1969 г., Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, стъпили на Луната. След края на програмата Аполо човешкото изследване на спътника е прекратено, въпреки че след това няколко спускаеми и орбитални апарати са пратени до Луната с изследователска цел. Въпреки всичко няколко страни са заявили, че имат планове за изпращане на хора до Луната към 2020 г. След като участва в програмите на Военновъздушните сили за пилотиран космически полет „Man In Space Soonest“ и „Boeing X-20 Dyna-Soar“, през 1962 година Армстронг се включва в Астронавтския корпус на НАСА. Извършва първия си полет в космоса като команден пилот на „Джемини 8“ през март 1966 година, ставайки първият цивилен астронавт на НАСА с полет в Космоса. Нийл Армстронг е първият, а Юджийн Сърнън – последният човек, който е бил на Луната.
17 астронавти са извикани при Доналд Слейтън – отговорен директор по екипажите в НАСА. На срещата става ясно, че това са хората, върху които ще падне тежестта по осъществяването на лунната програма и сред тях се намира човекът, който ще има честта да стъпи първи на лунната повърхност. На него е поверено командването на дублиращия екипаж на Аполо 8 и на основния – на Аполо 11. На специална пресконференция, ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на Аполо 11 и неговият командир Нийл Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхност. Четири денонощия по-късно е достигната окололунна орбита.
Докато една част от лунния магнетизъм се обяснява с повърхностно намагнетизиране (като например участъка от лунната кора, наречен Rima Sirsalis), то сблъсъци с други тела като астероиди и комети е възможно също да са повлияли върху формирането му. Съществува хипотеза, че част от магнитното поле на Луната се формира от циркулацията на разтопено желязо, както е на Земята, но за да се докаже или отхвърли такова предположение са необходими допълнителни изследвания на лунното ядро. Гравитационното привличане, което Луната оказва върху Земята, е причина за океанските приливи и отливи. На практика обаче проблемът се усложнява от ексцентричността на лунната орбита. Когато Луната е близо до перигей, то нейното въртене „изостава“ от орбиталната ѝ скорост и това позволява да се наблюдават допълнителни 8° дължина в източната ѝ част. Обратно, когато Луната е близо до апогей, то въртенето ѝ „изпреварва“ орбиталната ѝ скорост и допълнителни 8° в западната ѝ част са видими.
Името на Армстронг, както и името на Юрий Гагарин, е вписано в историята на човечеството. На шест години заедно с баща си за първи път лети на самолет и оттогава до края на живота си е вклюбен в небето. На петнадесет той вече знаеше как да управлява самолет, въпреки че е получил лиценз за пилот само няколко години по-късно. Първият човек, стъпил на Луната – американският астронавт Нийл Армстронг – почина на 82-годишна възраст, предаде Ройтерс, като се позова на местни медии. Буш призова за план за осъществяване на нови пилотирани мисии до Луната до края на 2020 г.
При полета на „Аполо 17“ Сърнън е първият, който слиза от лунния модул и 11-и, който стъпва на Луната. В края на полета се прибира втори в модула и така остава последният човек, пребивавал на лунната повърхност. На него е поверено командването на дублиращия екипаж на Аполо 8 и на основния – на Аполо 11.
Тази дневна либрация позволява да се наблюдава около един градус дължина в областта на лунните тропици. Той се завръща в родния си щат, където започва да преподава аеронавтика в университета в Синсинати. Той продължава да лети, пилотирайки собствения си лек самолет. Винаги е бил скромен и е избягвал популярността и рядко е давал интервюта.
